В железниците, възприели немската философия за организиране на движението (сред които е и България) има ясно разделяне на железния път на два основни вида - път в гара и открит път (междугарие). Това разграничаване води и до големи разлики в правилата за движение и в статута на движещите се возила.
Междугарията са участъците от ЖП линията, по които влаковете се движат между две съседни гари. Тези участъци имат статут на "открит път" и служат единствено за придвижване между гарите. Движението в междугарията се подчинява на строги правила, зависещи от вида на осигуряване на движението в тях. Основно е обаче, че с изключение на някои линии, оборудвани с автоблокировка (ще бъде описана в страницата за осигуряване на движението), във всяко междугарие може да има само един влак. Следващ влак може да навлезе в междугарието само след като предишният го е освободил, съответно влак може да замине само към свободно междугарие. Гарата е съвкупност от коловози и съпътстващи съоръжения, където се извършват всички дейности по организиране на железопътния трафик. В гарата се съставят нови влакове, разкомпозират се приключили движението си влакове, правят се срещи и надминавания (изпреварвания), влаковете се насочват в различни направления, приемат се и се предават вагони на товародатели и получатели, разпределят се вагоните по местоназначения, извършват се всички дейности по подготовка на влаковете за заминаване и осигуряване на движението им. Цялото движение в гарата се организира от ръководител-движение. Негова грижа е и осигуряването на движението със съседните гари. На него са подчинени и един или повече стрелочници, които се грижат за стрелките в гарата, а често те подготвят трасетата за преминаване на влакове и извършване на маневри. Районът на гарата по отношение на железния път се ограничава от входните светофори, чрез които на пристигащите влакове се разрешава да влязат в гарата и се указва с каква скорост могат да влязат. Разрешение за напускане на гарата и заминаване на влак към съседната гара се дава чрез изходните светофори и чрез дадена лично от ръководител-движение заповед. Заминаване към междугарието без да е отворен изходен светофор е строго забранено и се счита за особено тежко нарушение, освен в изрично регламентираните изключения. Някои коловози в гарите не са оборудвани с изходни светофори. От тези коловози не могат да заминават влакове и те се използват само при маневрената дейност. Някои коловози имат изходни светофори и от тях могат да заминават влакове, но не могат да се приемат, защото в осигурителната техника на гарата не е създадена такава възможност. Най-разпространени са приемноотправните коловози, на които могат както да се приемат, така и да се изпращат влакове. В гарата почти винаги има коловоз, който е прав по отношение на междугарието (преминава по правия клон на всички стрелки). Той се нарича главен коловоз и по него влаковете могат да преминават с максимална скорост. В гари, където се пресичат няколко ЖП линии или в гари на двойни и двупътни линии може да има няколко главни коловоза.
Забележка: Светофорите на фигурите са показани опростено. Реалните светофори имат повече светлини и цветови комбинации и са описани в раздел Сигнализация. Често големите гари се разделят на обособени части, наречени паркове, които създават удобство и увеличават възможностите за обслужване на по-натоварен трафик. Отделните паркове могат да се оприличат на малки гари, долепени една до друга. Всеки парк има свои изходни светофори, като светофорите, сочещи към съседния парк се явяват междинни и разрешават движение не към междугарието, а към следващия парк.
Обикновено парковете имат специализирани функции и обединяват еднотипните дейности в големите гари. Най-често се обособява пътнически парк с перони за пътническите влакове и товарен парк, където се обработват само товарни влакове. В големите разпределителни гари има разпределителен парк, където се събират, групират и разпределят вагоните и един или два приемноотправни парка, където влаковете се приготвят, заминават и пристигат.
Разделният пост е особен пункт в междугарието, който няма коловозно развитие, но има отношение към осигуряване на движението. Можем да различим два типа разделни постове:
1. Разделен пост, разделящ междугарието на две части с цел увеличаване на пропускателната способност. По-горе се каза, че в междугарието може да има само един влак. Причината за това е ясна - в междугарието няма светофори и ако се движат два влака един след друг, нищо няма да ги спре да се настигнат и блъснат (спирачния път, както се каза, обикновено е доста по-голям от видимостта). Най-лесният начин за преодоляване на това ограничение е междугарието да се раздели на две части със светофори между тях (проходни светофори). Така във всяка част може да се движи един влак или общо два влака в цялото междугарие. Ако първият влак се забави, вторият ще спре пред светофора на разделния пост (който свети червено) и ще изчака първия да освободи междугарието, за да продължи.
Има един частен случай, когато разделният пост е бил някога гара, на която са демонтирани коловозите (освен главния), но са запазени входните и изходните светофори. функцията на такъв разделен пост е същата.
2. Разделен пост, обслужващ отклоняваща се линия. В този случай разделният пост има една или повече стрелки и преминаващите влакове могат да се насочват в различни направления. Отново има проходни светофори за всички направления, които са поставени преди стрелките и чрез тях се разрешава преминаване през поста. Този разделен пост също изпълнява функции по разделяне на междугарието на части.
Спирки
Спирката е място в междугарието, където спират някои пътнически влакове, за да обслужват населението, което живее или работи наоколо. Спирките нямат отношение към организацията и осигуряването на движението, нямат светофори, коловози, ръководител-движение. Влаковете не могат да започват, завършват и сменят посоката на движението си на спирки. Те не заемат голяма площ, както гарите (често се състоят само от гол перон) и затова могат да се поставят на най-удобните за пътниците места. В големите населени места често освен гари, има и спирки, обслужващи населението в околните квартали. Със спирки се обслужва и населението на малките села, през които минава ЖП линията и не е необходимо строителство на гара.
Спирките може да имат и навес или сграда с чакалня за удобство на пътниците, а натоварените спирки може да имат и билетопродавач, който продава билети за влаковете.
Стрелка на открит път
Това е рядко срещано съоръжение в междугарието и по принцип се избягва, поради затрудненията, които създава за осигуряване на движението. Със стрелка на открит път се отклоняват рядко използвани клонове за заводи, военни обекти и др, когато няма начин или не е оправдано отклонението да стане от гара или разделен пост.
За нормалното влаково движение, стрелката на открит път е просто част от междугарието и няма отношение към преминаващите влакове. От значение е единствено при заемане на междугарието от влак, стрелката да е обърната за движение по текущия път, а не към клона и да е заключена в това положение. Влаковете, които влизат в клона се движат при по-специален режим, който e разгледан в страницата "Влакове и маневри".