За безопасното движение на влакове с висока скорост в междугарието трябва да се гарантира спазването на две основни правила:
- да е изключено два влака да се настигнат или да се движат един срещу друг;
- да е изключено заминаване на влак в междугарие, което макар и свободно, вече е резервирано за друг влак.
Има различни методи за постигане на това, като тенденцията е към максимално изолиране на човешкия фактор (човекът прави грешки) и повишаване на пропускателната способност на ЖП линиите. В България се използват четири метода:
1. Телефонен способ
Осигуряването на движението по телефона е най-несъвършения и стар начин в употреба, при който ръководителите-движение в съседните гари си разменят телефонни съобщения. Телефонният способ днес се прилага само по слабонатоварени второстепенни линии и при аварийни ситуации.
Принципът на работа е сравнително прост:
Когато гара А иска да изпрати влак към гара Б, ръководител-движение А се обажда на ръководител Б:
От гара А до гара Б, дайте съгласие за влак №2654.
Ако гара Б има възможност да приеме влака, отговаря:
От гара Б до гара А, давам съгласие за влак №2654.
От този момент междугарието се счита за заето от влак 2654, а гарите нямат право да изпращат други влакове в това междугарие. Ръководител-движение в гара А отваря изходния светофор (ако има такъв) и изпраща влака, след което докладва на гара Б:
От гара А до гара Б, влак №2654 замина на 14:52 часа.
След благополучното пристигане на влака цял в гара Б, ръководител-движение предава:
От гара Б до гара А, влак №2654 тук цял.
Целостта на влака се проверява по редовното му сигнализиране отзад със сигнален диск, сигнални табели, една или две червени светлини. Задължение на ръководител-движение е да се увери лично или чрез стрелочниците, че пристигналият влак е цял.
С това междугарието се счита за свободно и процедурата може да се повтори за следващ влак.
Съобщенията по телефона се записват в специални дневници и се наричат телефонограми. След предаването на всяко съобщение, двамата ръководители-движение си разменят произволни номера, които също записват. По този начин при нужда могат да се сравняват телефонограмите, записани в двете гари - те трябва да са с еднакви номера.
2. Полуавтоматична блокировка (ПАБ)
При телефонния способ, изходен светофор може да бъде отворен и без размяна на телефонни съобщения или въпреки съобщенията за заето междугарие, което е предпоставка за опасни грешки. Логично развитие е създаване на принудителна зависимост между светофорите на гарите, така че възможните грешки да са минимални.
При полуавтоматичната блокировка (ПАБ), телефонът и телефонограмите са запазени, но е създадена и допълнителна зависимост (блокировка) - изходен светофор от гара А може да бъде отворен, само след като ръководител-движение в гара Б натисне бутон "Даване на съгласие". От момента на натискане на бутона, изходните светофори в гара Б са блокирани и не могат да се отворят, а гара А може да изпрати влак. След пристигане на влака цял в гара Б, ръководител-движение натиска бутон "Пътно пристигане", с което нормализира ПАБ. Освен това, като допълнение за увеличаване на сигурността, нормализирането на блокировката чрез бутон "Пътно пристигане" е възможно само, ако влакът е преминал входния светофор на гара Б. Междугарието се счита за свободно и процедурата може да бъде повторена за следващия влак.
Слабо място на ПАБ е възможността бутон "Пътно пристигане" да бъде задействан без ръководител.движение да се е уверил, че пристигащият влак е цял.
3. Автоблокировка без проходни сигнали
Това е най-модерният у нас метод за осигуряване на движението в междугарията. Автоблокировката обективно следи реалната свободност на междугарието и блокира изходните светофори на съседните гари, когато междугарието е заето. Освен това, подобно на ПАБ, когато е отворен изходен светофор в едната гара, изходните светофори в другата са блокирани и не могат да бъдат отворени.
При входните светофори на двете гари са монтирани броячи на оси, които броят влизащите и излизащите от междугарието колооси. Междугарието е свободно само, когато броят на влезлите и излезли колооси е равен.
4. Автоблокировка с проходни сигнали
Възможностите на автоблокировката за обективен контрол на железния път създават предпоставки за увеличаване на пропускателната способност, като стане възможно движението на няколко влака един след друг в едно междугарие. Това става чрез разделяне на междугарието на части (блок-участъци), с дължина не по-малка от предсигналното спирачно разстояние. Пред всеки такъв блок-участък се поставя проходен светофор, който разрешава влизане в блок-участъка само, ако той е свободен. Същеременно всеки проходен светофор е предупредителен за следващия и свети жълто, когато следващият е затворен. Така влаковете могат безопасно да се следват в едно междугарие и да се движат "в пакет". В този случай, за отваряне на изходен светофор от гарата не е необходимо цялото междугарие да е свободно, достатъчно е да е свободен само първият блок-участък след гарата и да няма насрещно движещ се влак.
Особеност при този вид блокировка е, че светофорите в посока обратна на движение на влака не светят. Светят само тези в посоката на движение, съответно в посоката, в която е преминал последният влак.
При автоблокировката с проходни сигнали има допълнително правило, че връщане на влак в обратна посока е забранено (отзад може да се движи друг влак). В случай на нужда, връщането се съгласува с ръководител-движение в гарата, от която е заминал влака.
